Търсене в този блог

вторник, 29 ноември 2011 г.

България е сред отличниците на Европейския съюз в областта на медиацията

 На 07.11.2011г. в Милано, Италия, по инициатива на ADR Center - Italy беше проведена международна работна среща на медиатори и експерти в областта на медиацията от различни страни – членки на Европейския съюз, сред които Холандия, Белгия, Италия, Чехия, Великобритания, Гърция, Испания, Германия и България. Имах честта да участвам в срещата от името на „Професионална асоциация на медиаторите в България” като представител на България.

Целта на срещата беше обсъждане на законодателните промени в отделните страни – членки във връзка с въвеждане на разпоредбите на Директива 2008/52/ЕО от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и обмяна на добри практики, довели до популяризирането и развитието на медиацията в  отделните държави.

От обменената в рамките на срещата информация и проведените дискусии ясно се очертаха няколко факта, които дават повод за гордост, както за България, така и за ПАМБ в частност:

1. България е една от малкото, а също и една от първите държави в Европейския съюз, която има пълна правна уредба на медиацията, в това число по отношение на изискванията за обучение на медиаторите и сертифициране на обучителните организации. За сравнение, в повечето от представените държави /Холандия, Германия, Великобритания, Чехия и Испания/ в момента се обсъждат законопроекти на Закон за медиацията, а съответните закони в Италия, Гърция и Словения са приети след 2008г. във връзка с въвеждане на разпоредбите на Директивата.

2. Напредъкът на България в областта на медиацията е специално подчертан в Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2011г. България е посочена като положителен пример във връзка с работата на Центъра за спогодби към Софийски районен съд, в създаването и функционирането на който ПАМБ има сериозен принос, както и във връзка с предвидената в законодателството ни възможност за възстановяване на 50% от внесената държавна такса за съдебно производство, ако в рамките на висящото дело случаят бъде разрешен чрез медиация и споразумението бъде одобрено като съдебна спогодба.

3. Специален повод за гордост е факта, че ПАМБ се оказа познат и желан партньор сред  участниците в срещата. Към момента ПАМБ е посочена като партньор в проекти, изпълнявани от италианския ADR Center и Министерство на правосъдието на Словения, а желание за бъдещо сътрудничество и включване в общи проекти беше изразено и от представителите на Гърция и от други участници в срещата. 

Всичко това дава заслужен повод за гордост и е признание за свършената работа през годините, през които ПАМБ има активна роля в развитието и популяризирането на медиацията в България. Смятам, че няма да сбъркам, ако от името на колегите си заявя, че освен като признание за резултатите работа на екипа, за което благодарим на всички, които са били част от ПАМБ или са ни подкрепяли в досегашната ни дейност, ние от ПАМБ приемаме тази популярност и като предизвикателство за бъдещите си иницативи. 


събота, 16 април 2011 г.

Още за медиацията

Какво е медиация?
Съгласно чл. 2. от Закона за медиацията "медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение."
За разлика от съдебния и арбитражния процес, в медиацията решението не се постановява от медиатора, а е  плод на постигнатото от страните споразумение. Поради тази специфика медиацията не е ограничена в рамките на първоначално заявените от страните позиции по спора, а дава възможност за намиране на творческо решение, понякога далеч надхвърлящо рамките на първоначално заявения спор. Централно място в процедурата заема установяването на действителните интереси на страните /нуждите, които всяка от тях се стреми да удовлетвори и заради които заема определена позиция в спора/. Умелият медиатор помага на страните да отделят човека от проблема, да разберат собствените си нужди и интереси, както и тези на другата страна и да намерят начин за удовлетворяване на поне един важен интерес за всяка страна.  Това дава възможност за генериране и обсъждане на неограничен брой алтернативи за решение, което не е възможно при нито един от другите способи за решаване на спорове.

Медиацията е неформална процедура. За разлика от строго установените процесуални правила и срокове в съдебния процес, в медиацията няма законово определени ограничения или обвързващи срокове  за извършване на определени действия. Страните и медиаторът се срещат в спокойна и предразполагаща обстановка толкова пъти, колкото е необходимо за постигане на споразумение по спорния въпрос. Времето на срещите и тяхната продължителност се определят в зависимост от желанието и възможностите на страните, а крайното решение зависи изцяло от тяхната воля.

Ролята на медиаторът е подпомагаща. Медиаторът не дава правни съвети и не налага решение по спора, а улеснява диалога между страните, подпомага ги да овладеят емоциите си, да определят интересите си, да се чуят и разберат интересите и на друга страна и заедно да стигнат до решение на проблема.

Разликата между медиацията и преговори, водени без участието на медиатор се състои в това, че в медиацията процедурата се води не от страните или техните адвокати, а от трето неутрално лице,  специално обучено в професионални умения, чрез които успешно може да преведе страните в процеса от заявяване на първоначалните позиции, през установяваване и осмисляне на интересите и намиране на начин за удовлетворяването им. При провеждане на процедурата медиаторът е длъжен да спазва принципите на медиациацията и етичните правила за поведение на медиатора, както и да води процедурата добросъвестно и компетентно.
Принципи на медиацията

  • Доброволност - страните участват в медиацията по свое желание. В случай, че някоя от тях не желае да започне или продължи процедурата по медиация, медиацията не може да се състои. Това е така, тъй като в медиацията решението по спора принадлежи единствено на страните, а при отказ на една от тях не може да бъде постигнато споразумение.
  • Равнопоставеност- на всяка от страните се осигурява равна възможност за участие в процедурата. 
  • Поверителност - това е едно от основните предимства на медиацията в сравнение с всички останали способи за решаване на спорове. Поверителността има два аспекта: вътрешна /по отношение на участниците в процедурата/: медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие и външна /по отношение на трети лица/:  участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата. Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора - предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил. Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска само в следните случаи: ако  това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред; трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.
  •  Неутралност- медиаторът не може да дава оценки и правни съвети, нито да налага решение по спора. Всички въпроси в медиацията се решават по взаимно съгласие между страните.
  • Безпристрастност- медиаторът не може да взема страна по спора или по какъвто и да е начин да проявява пристрастие към една от тях. Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята неутралност и безпристрастност  и е длъжен да попълни декларация за безпристрасност и да съобщи на страните всички обстоятелства, които могат да породят у тях основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора - предмет на медиацията; е бил представител или пълномощник на страна по спора - предмет на медиацията или съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност. Ако в хода на процедурата възникнат обстоятелства, пораждащи съмнения в независимостта, неутралността или безпристрастността на медиатора, той е длъжен да се оттегли от процедурата и да даде възможност на страните да изберат нов медиатор.

сряда, 13 април 2011 г.

За медиацията

За медиацията
Макар отдавна позната и прилагана в "цивилизования свят", медиацията е сравнително ново явление за България. Българският Закон за медиацията е приет през 2004г., като от приемането му до момента над 750 медиатори са обучени и вписани в Единния регистър на медиаторите при Министерство на правосъдието. Значимостта и полезността на процедурата е призната и на европейско ниво, като в тази област има приети четири препоръки на Съвета на Европа, директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС и няколко резолюции на Европейския парламент, насърчаващи използването на медиацията за решаване на широк кръг спорове.

Какво е медиация?
По дефиниция медиацията е доброволна, поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето неутрално лице /медиатор/ подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Ролята на медиатора в тази процедура е подпомагаща - той не дава съвети и оценки на страните, нито взема решение по спора, а използва професионалните си и комуникативни умения, за да улесни диалога между страните, да им помогне да дефинират интересите си, да генерират алтернативи за удовлетворяването им и да достигнат до взаимно приемливо решение.
На практика медиацията е много повече от метод за извънсъдебно решаване на спорове - тя е и нов начин на общуване, който може да бъде полезен във всеки аспект на ежедневието.  Ключовата дума  в медиацията е "ефективна комуникация", а медиаторът е инструментът, чрез който се постига такава комуникация. Ето защо, дори в рамките на процедурата по медиация страните да не са успели да  стигнат до споразумение, комуникацията между тях е значително подобрена и не са редки случаите, в които след проведена медиация сами успяват да се споразумеят. 
Именно в това се състои и уникалността на медиацията в сравнение с всички останали способи за решаване на спорове, наред с останалите й предимства - поверителност, неформалност, бързина и икономичност.

В следващи статии ще се опитам да дам повече информация и подробности относно процедурата, кога и как може да ви бъде полезна и какви са нейните предимства.

Добре дошли!

Здравейте и добре дошли в света на медиацията.

За мен
Казвам се Любка Василева. По професия съм юрист, работя главно в областта на търговското и облигационно право и защита на нарушени права върху търговски марки. От 2006г. съм медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите към МП и действащ към: Център за спогодби и медиация към Софийски районен съд; Център по медиация към БТПП и Център по медиация при Професионална асоциация на медиаторите в България. Учредител и член на Управителния съвет на Професионална асоциация на медиаторите в България /ПАМБ/. Сертифициран обучител по медиация.

За блога
Създадох този блог с желанието да предоставя информация за това какво представлява медиацията, как протича процедурата и кога може да ви бъде полезна, а също и за да споделя личното си пристрастие към този ефективен, неагресивен и бърз способ за извънсъдебно уреждане на спорове. 

За медиацията
Макар отдавна позната и прилагана в "цивилизования свят", медиацията е сравнително ново явление за България. Българският Закон за медиацията е приет през 2004г., като от приемането му до момента над 750 медиатори са обучени и вписани в Единния регистър на медиаторите при Министерство на правосъдието. Значимостта и полезността на процедурата е призната и на европейско ниво, като в тази област има приети четири препоръки на Съвета на Европа и две директиви на Европейския парламент и Съвета на ЕС.

По дефиниция медиацията е доброволна, поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето неутрално лице /медиатор/ подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Ролята на медиатора в тази процедура е подпомагаща - той не дава съвети и оценки на страните, нито взема решение по спора, а използва професионалните си и комуникативни умения, за да улесни диалога между страните, да им помогне да дефинират интересите си, да генерират алтернативи за удовлетворяването им и да достигнат до взаимно приемливо решение.

На практика медиацията е много повече от метод за извънсъдебно решаване на спорове - тя е и нов начин на общуване, който може да бъде полезен във всеки аспект на ежедневието.  Ключовата дума  в медиацията е "ефективна комуникация", а медиаторът е инструментът, чрез който се постига такава комуникация. Ето защо, дори в рамките на процедурата по медиация страните да не са успели да  стигнат до споразумение, комуникацията между тях е значително подобрена и не са редки случаите, в които след проведена медиация сами успяват да се споразумеят. 
Именно в това се състои и уникалността на медиацията в сравнение с всички останали способи за решаване на спорове, наред с останалите й предимства - поверителност, неформалност, бързина и икономичност.

В следващи статии ще се опитам да дам повече информация и подробности относно процедурата, кога и как може да ви бъде полезна и какви са нейните предимства.