Още за медиацията

Какво е медиация?

Съгласно чл. 2. от Закона за медиацията "медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение."

За разлика от съдебния и арбитражния процес, в медиацията решението не се постановява от медиатора, а е  плод на постигнатото от страните споразумение. Поради тази специфика медиацията не е ограничена в рамките на първоначално заявените от страните позиции по спора, а дава възможност за намиране на творческо решение, понякога далеч надхвърлящо рамките на първоначално заявения спор. Централно място в процедурата заема установяването на действителните интереси на страните /нуждите, които всяка от тях се стреми да удовлетвори и заради които заема определена позиция в спора/. Умелият медиатор помага на страните да отделят човека от проблема, да разберат собствените си нужди и интереси, както и тези на другата страна и да намерят начин за удовлетворяване на поне един важен интерес за всяка страна.  Това дава възможност за генериране и обсъждане на неограничен брой алтернативи за решение, което не е възможно при нито един от другите способи за решаване на спорове.

Медиацията е неформална процедура. За разлика от строго установените процесуални правила и срокове в съдебния процес, в медиацията няма законово определени ограничения или обвързващи срокове  за извършване на определени действия. Страните и медиаторът се срещат в спокойна и предразполагаща обстановка толкова пъти, колкото е необходимо за постигане на споразумение по спорния въпрос. Времето на срещите и тяхната продължителност се определят в зависимост от желанието и възможностите на страните, а крайното решение зависи изцяло от тяхната воля.

Ролята на медиаторът е подпомагаща. Медиаторът не дава правни съвети и не налага решение по спора, а улеснява диалога между страните, подпомага ги да овладеят емоциите си, да определят интересите си, да се чуят и разберат интересите и на друга страна и заедно да стигнат до решение на проблема.

Разликата между медиацията и преговори, водени без участието на медиатор се състои в това, че в медиацията процедурата се води не от страните или техните адвокати, а от трето неутрално лице,  специално обучено в професионални умения, чрез които успешно може да преведе страните в процеса от заявяване на първоначалните позиции, през установяваване и осмисляне на интересите и намиране на начин за удовлетворяването им. При провеждане на процедурата медиаторът е длъжен да спазва принципите на медиациацията и етичните правила за поведение на медиатора, както и да води процедурата добросъвестно и компетентно.

Принципи на медиацията

• Доброволност - страните участват в медиацията по свое желание. В случай, че някоя от тях не желае да започне или продължи процедурата по медиация, медиацията не може да се състои. Това е така, тъй като в медиацията решението по спора принадлежи единствено на страните, а при отказ на една от тях не може да бъде постигнато споразумение.
• Равнопоставеност- на всяка от страните се осигурява равна възможност за участие в процедурата. 
• Поверителност - това е едно от основните предимства на медиацията в сравнение с всички останали способи за решаване на спорове. Поверителността има два аспекта: вътрешна /по отношение на участниците в процедурата/: медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие и външна /по отношение на трети лица/:  участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата. Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора - предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил. Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска само в следните случаи: ако  това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред; трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.
•  Неутралност- медиаторът не може да дава оценки и правни съвети, нито да налага решение по спора. Всички въпроси в медиацията се решават по взаимно съгласие между страните.
• Безпристрастност- медиаторът не може да взема страна по спора или по какъвто и да е начин да проявява пристрастие към една от тях. Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята неутралност и безпристрастност  и е длъжен да попълни декларация за безпристрасност и да съобщи на страните всички обстоятелства, които могат да породят у тях основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора - предмет на медиацията; е бил представител или пълномощник на страна по спора - предмет на медиацията или съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност. Ако в хода на процедурата възникнат обстоятелства, пораждащи съмнения в независимостта, неутралността или безпристрастността на медиатора, той е длъжен да се оттегли от процедурата и да даде възможност на страните да изберат нов медиатор.