За процедурата по медиация

Как започва процедурата по медиация?

Медиацията е доброволна процедура и за провеждането й е необходимо съгласието на всички страни по спора. Инициирането на процедурата може да стане по няколко начина:

• Всяка от страните по спора може да инициира процедура по медиация като се обърне към медиатор или център по медиация. Медиаторът ще се свърже с другата страна и в случай, че тя изрази съгласие за участие с процедурата, ще бъде уговорена удобна за двете страни дата за провеждането й.

• Когато спорът е бил отнесен за решаване по съдебен ред, инициативата за насочване към медиация може да бъде поета и от съда. Съдията, който разглежда делото, може да насочи страните към медиация, ако прецени, че спорът е подходящ за разрешаване чрез този способ. Разбира се и в тези случаи процедурата остава доброволна, като страните са свободни да преценят дали искат да участват в нея. Ако откажат, съдът продължава разглеждането на делото, ако решат да проведат процедура по медиация в най- честия случай делото се отлага, за да бъде дадена възможност за провеждане на процедурата, след което в зависимост от резултата от медиацията делото може да продължи или по искане на страните постигнатата в резултат на медиацията спогодба да бъде одобрена от съда като съдебна спогодба и делото да бъде прекратено. При делата за развод, ако в първото заседание страните се съгласят на медиация, делото се спира, като всяка от страните може да поиска възобновяването му в шестмесечен срок. Когато в резултат на медиацията е постигнато споразумение, в зависимост от съдържанието на споразумението делото се прекратява или се преминава към развод по взаимно съгласие.

 Кой може да участва в процедурата по медиация? 

• Страните по спора и медиаторът са естествените и минимално необходими участници в медиацията.

• Адвокатите на страните също могат да участват в процедурата: заедно с клиентите си или вместо тях, в случай, че имат пълномощия за сключване на споразумение. При необходимост от експертно мнение по някой въпрос в процедурата по медиация могат да бъдат ползвани и експерти.

Как протича процедурата по медиация?
Процедурата протича в общи и индивидуални срещи. Броят на срещите зависи от сложността  на спора, времето на участниците в медиацията и готовността на страните да търсят взаимноприемливо решение.

• Обща е срещата, на която присъстват всички страни по спора и медиаторът. Процедурата като правило започва с обща среща, на която медиаторът представя на страните процедурата по медиация, разяснява им принципите и правилата на процедурата и получава тяхното съгласие за участие в медиацията. На тази среща в спокойна и неутрална обстановка всяка от страните излага своята гледна точка по спора, като същевременно има възможност да чуе и разбере гледната точка и на другата страна. Ще се изненадате колко често се оказва, че това е първият път, в който страните са имали възможност да се чуят. Медиаторът води срещата, улеснява диалога, задава въпроси за изясняване, уточняване или допълване на информацията, помага на страните да дефинират проблема и да се фокусират върху неговото решаване. Нерядко още в тази среща страните са в състояние да генерират алтернативи за решаването му и дори да достигнат до споразумение. 
• Отделни срещи - В повечето случаи след провеждането на обща среща медиаторът се среща поотделно с всяка от страните. Обикновено в отсътвието на другата страна хората са по-склонни да осмислят позицията си и да си дадат сметка какво всъщност е важно за тях, т.е. да дефинират тези интереси, които биха искали да бъдат удовлетворени при разрешаването на конфликта и да търсят варианти за удовлетворяването им. Медиаторът не обсъжда споделеното в отделните срещи с другата страна, освен ако не е получил съгласието на страната, която му е споделила съответната информация. 

Функционалните етапи, през които преминава процедурата  могат най-общо да бъдат описани в следните шест стъпки:

• Съгласие за започване на процедурата по медиация
• Излагане на гледната точка на всяка от страните във връзка със спора и изслушване на гледната точка на другата страна
• Установяване на интересите на всяка от страните /т.е. конкретните нужди и потребности, които страната иска да бъдат удовлетворени при решаването на спора/. Често зад привидно диаметрално противоположни позиции стоят сходни интереси. В други случаи именно наличието на различни интереси се оказва ключ към решението. И в двата случая, фокусирайки се върху интересите си, хората осъзнават, че са възможни много и различни варианти  за удовлетворяването им.
• Генериране на различни варианти, които биха могли да доведат до удовлетворяването на конкретните интереси на всяка страна.
• Обсъждане и оценка от страните на всеки от вариантите и избор на вариант, който най-пълно отговаря на интересите им.
• Постигане на споразумение.

Понякога страните не успяват да стигнат до споразумение по време на процедурата по медиацията, но в резултат на провеждането й комуникацията помежду им е съществено подобрена и всяка от тях е започнала да си дава сметка за действителния си интерес. По тази причина не са редки случаите, в които макар да не са успели да се споразумеят по време на медиацията, страните продължават отношенията си и постигат споразумение след провеждане на процедурата.